През месец ноември 2021 г. Туристически информационен център – Хасково и Фондация ХАЛО проведоха съвместната си инициатива за популяризиране на културното и историческото наследство от селата в община Хасково.
В конкурса „ЛЮБОПИТНО ЗА РОДНИЯ МИ КРАЙ – ОТ АРХИВА НА БАБА И ДЯДО“ се включиха 24 ученици от 6 училища от селата в община Хасково. Всички те получиха грамоти за отлично представяне от Кмета на Община Хасково, а трите големи награди от конкурса получиха учениците, събрали най-голяма подкрепа в социалните мрежи.
Ето с какво се включиха децата в конкурса:
Бахриен Тасим – 13г. /ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/Облечена в местна носия
Представя: ИСТОРИЯ И ИНТЕРЕСНИ СТАРИ СНИМКИ ОТ С. ВОЙВОДОВО
На територията на нашето село – Войводово съжителстват хора, които имат различен произход и майчин език, имат специфични традиции и култура, изповядват различни религии. От снимките, които държа в ръцете си става ясно, че още от едно време тук живеят българи, турци и роми. „По-добро бъдеще и живот в мир“ е нашата обща цел и нашето мото. Затова трябва взаимно да познаваме и уважаваме фолклора, традициите и обичаите си. Интересен факт е, че в с. Войводово, в един двор са построени черквата и джамията. Аз се гордея с това!
Антонио Антонов – 12г. /ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци/
Представя: ЛЕГЕНДА ЗА СЕЛО МАНДРА
Бабите разказвали, че славата на чудотворната вода стигала чак до другия край на България. Оттам дошла жена с неизлечимо болно момче. Лекарите били безсилни да го излекуват, но майката му дала да пийне от лековитата вода на мандренския извор и то оздравяло.
Пътят, който свързвал околните села с Хасково, минавал през Старата Мандра. Турските аги, които замръквали на връщане от пазара в града, се самопоканвали в домовете на мандралии. Карали жените посред нощ да им пекат кокошки и баници, а дъщерите /вече девойки/ да им сервират. Често някои от тях се задявали с жените и по-големите момичета, което много притеснявало семействата. Започнали да крият девойките в „корсака“ (стълбище под хамбара). И въпреки това, гостуванията не преставали, а тревогите растели. Така, въпреки магичната сила на местността с лековитата вода, хората били принудени да се махнат оттам и да пуснат корени на друго, по-закътано място.
Дядо Владьовия род пръв предприел тази смела крачка. Те отсекли много дълъг прът, на чийто връх омотали червена престилка. Изпратили по-яки мъже да търсят ниско място/падина, дере/, за да издигнат пръта, а те да гледат дали той се вижда от свещената местност. Ако не се съзира, значи там ще е новият им дом, новото село. Място, където няма да ги тормозят ни чужди, ни свои.
Новодомците имали покрив над главите си, но нямали дом за душите си. Със собствени сили и средства те построили църквата „Света Неделя“. Скоро след това, в същия двор издигнали и дом за умовете на своите потомци – училището. Останките му са трудно забележими, но църквата съществува и до днес. Всяка година на това място се организира събор, с който се почита паметта на Света великомъченица Неделя.
Елеонора Глухова – 12г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в моминска носия от с. Малево, която се е носила от млади моми, на които им предстои да се задомят.
Представя: СТАРА РЕЦЕПТА ЗА ТРАХАНА
Приготвя се през лятото и се съхранява цяла зима.
Необходими продукти: брашно, мая, вода, сол, стрит карамфил, стрит бахар, канела и квас.
Начин на приготвяне:
Замесва се всичко на тесто. Тестото се оставя да втаса и се премесва три дни по три пъти на ден. Готовото тесто се къса на малки парченца и се оставя да съхне, като се обръща за да изсъхне от всеки край. След като изсъхнат, парченцата се стриват с ръце. Това се прави няколко пъти, докато станат на малки трохи. Съхраняват се в торби от памучен плат. Преди приготвянето на ястието се накисват няколко лъжици трахана от вечерта. Слага се да заври вода и се добавя накиснатата трахана. Дроби се хляб в купа и се залива с готовата смес.
Може да се консумира със сирене и дори чесън.
Айсу Кадир – 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: СВАТБАТА НА МОИТЕ БАБА И ДЯДО В С. КОЗЛЕЦ ОТ 1972 ГОДИНА
Сватбата на моите баба и дядо се е състояла в двора на дядовата ми къща в с. Козлец през 1972 г. Тогава не е имало видеозаснемане, а само черно-бели снимки, от които днес ние можем да добием представа за празничната обстановка и присъстващите гости. От снимките и спомените на баба разбирам, че всички празници и сватби са се правили по родните места – по дворове и площади. Даровете, които гостите поднасяли на младоженците, най-често били посуда, която ще влезе в употреба на младото семейство: сервизи, чаши, чинии, тенджери, престилки, забрадки и др. Близките роднини на младоженците ги дарявали с пари, които слагали по дрехите им. Музиката, която се е звучала за настроение на гостите се състояла от тъпан и кларинет. Ако булката е от друго село, била довеждана с кон или каруца, защото колите били рядкост.
Венци Зарков – 8 г. /ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Динево/
Представя: ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕКОВИТАТА ВОДА В С. ДИНЕВО
Преди 50 години (1971 г.) , останала сама, една жена от селото ни – Ванка Добрева, отива да живее при дъщеря си в град Петрич. Разболяла се и отишла при баба Ванга. Когато разбрала, че е от с. Динево, пророчицата обяснила, че в селото има лековита вода. „Не сте ли забелязали, че когато стопаните прибират реколтата и с каруците тръгнат да се прибират към село, има едно място, където всичко кръгло, като дини и тикви, пада на земята и започва да се търкаля. Там е лековитата вода“ – казала баба Ванга.
Връщайки се в селото, Ванка и дъщеря и започват да търсят водата на посоченото от баба Ванга място. Откриват я в гората на юг от селото. Изкопават малко аязмо. Скоро на мястото започват да идват хора от цяла България, за да търсят лек за болките си. Вземат си вода и оставят дарове, закачайки ги по дърветата около извора.
С времето обаче, мястото се затлачва и години наред не се използва.
Преди 9 години (2012г.), баба Латка Несторова – на 85 години случайно разказва историята за аязмото на племенниците си Иван и Наско. Те, силно впечатлени от тази история, намират извора и заедно със свои близки полагат тръби и построяват чешма, която наричат „Свети Мина“.
Ейлем Махрем – 13г. / ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/
Облечена в турска носия от с. Орлово
Представя: РЕЦЕПТА ЗА ДОМАШНА ТУРСКА БАКЛАВА
Сега ще ви представя любимата ни семейна рецепта за баклава, която приготвят мама и баба, наследена от тяхната баба.
Тестото се омесва от едно яйце, половин чаша олио, половин чаша вода, половин чаша прясно мляко, четири чаши брашно и щипка сол. Завива се в найлон за 30 мин. След това се дели на 3 равни части. Всяка една от тях се дели на 4 равни части.
От 12-те части – всяка се дели още на 4 равни части. Получават се общо 48 малки части с големината на по-голям орех. Покриват се с кърпа, за да не изсъхнат и започва точенето.
Взема се едно топченце, потапя се в нишесте и се разточва кръг до големината на чиния. Кората се оставя настрана. Точат се още 5 топчета по същия начин и се редят на купчинка. Тази купчинка от 6 кори се точи на кора. Тавата се намазва леко с масло. Поставя се кора, ръси се с орехи. И така се точат всички топчета – по 6 бр. на кора, като след всяка се ръсят част от орехите. Когато са разточени корите, оформената баклава се нарязва по желана форма. Баклавата се залива с разтопено масло и се поставя в загрята фурна за 50 мин. да се пече. Изстиналата баклава хубаво се залива с горещ захарен сироп.
След поне два дни престой, баклавата е готова за консумация.
Росица Божинова – 13 г. /ученичка в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово/
Представя: „МЕДЖИЯ“ – ОБИЧАЙ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ
След приключване на жътвата, вършитбата, обирането на царевицата и слънчогледа, започвали летните или есенни седянки – от края на август до средата на октомври. На „меджия“ се събирали през септември, след прибиране на реколтата от полето, в случаите когато някое домакинство в селото имало нужда от помощ за работата.
„Меджията“ била от различно естество в зависимост от вида работа- за ронене на царевица, за чукане на слънчоглед , за низане или калъпене на тютюн и др. Всяка от тези дейности била придружена с характерна песен.
Друг стар местен обичай е „Попрелка“. Със застудяването и първите есенни дъждове, седенкуването ставало по къщите и се наричало „попрелка“ – седянка с предене на газени лампи. Всеки си носел нещо да работи, най-вече за предене.
Габриела Анева- 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в Авренска носия на повече от 100 години от с. Егрек – Област Крумовград
Представя: РЕЦЕПТА ЗА МЕКИЦИ И КАШНИК С КАРТОФИ ОТ РОДНИЯ КРАЙ
Необходими продукти за МЕКИЦИТЕ:
1 кг. брашно
300 мл. топъл айрян
1 ч.л. сода бикарбонат
2 ч.л. сол
2 ч.л. олио за тестото и 400 мл. за пържене
Начин на приготвяне:
Брашното се изсипва в дълбок съд. Прибавят се солта и содата. Меси се тесто с постепенно добавяне на айряна, докато стане меко, не залепващо се по ръцете тесто. Оставя се вече готовото тесто да почине 2 часа. След това се оформят малки топчета и се покриват с кърпа за около 15 минути. В тиган се изсипва мазнината. Загрява добре. Топчетата се разтягат на кръг и се пържат в сгорещеното олио до златист цвят, като се обръщат и от двете страни.
Необходими продукти за КАШНИК С КАРТОФИ:
200 мл. айрян
3 бр. яйца
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол
2 ч.ч. брашно
4 картофа
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват. Добавя се айрянът със содата, след това – солта, а накрая брашното. Бърка се до еднородна смес. Оставят се 5-6 супени лъжици от готовата смес. Останалата се изсипва в намазнена тава и върху нея се редят картофи нарязани на тънки кръгчета. Отгоре се разпределя останалата смес. Целта е да се покрият малко картофите. Пече се на загрята фурна на около 180° C.
Христина Стефанова – 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: СНИМКА ОТ БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ С УЧАСТИЕТО НА МОЯ ЧИЧО СТАМЕН
Историята на тази снимка е свързана с така нареченото бригадирско движение, началото на което е поставено през 1946 г. и продължава до 1989 г. В бригадирското движение участват млади хора: ученици, студенти и работници, които един или два пъти годишно се включват с безвъзмезден труд при прибирането на реколтата в селското стопанство.
Тази първоначално доброволна, а после задължителна форма на труд се оказва много полезна за държавата, защото ежегодно се спестяват до 1 милиард лева.
Една от формите с които държавата задължавала учениците е, че за да могат да продължат образованието си във ВУЗ е трябвало да представят служебна бележка, че са участвали в бригадирското движение. Това е била една от причините за „доброволния“ и безплатен труд.
На тази снимка виждаме една от селскостопанските дейности – събиране на памук, в която участие взема и моят чичо Стамен.
Никол Димитрова – 11 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в носия от с. Гърнати – Община Неделино
Представя: РЕЦЕПТА ЗА РОДОПСКИ КАЧАМАК И ТИКВЕНИК
Носията с която съм облечена е принадлежала на моята прабаба. Предавала се е от поколение на поколение. Традиционно ястие от нашия регион, което сме пренесли в с. Малево е Родопски качамак.
Необходими продукти:
Картофи, сол, брашно, масло, телешко месо и сирене ( всичко на око)
Начин на приготвяне:
Обелените картофи, заедно със солта, се слагат да се варят с вода, колкото да се покрият. След като се сварят картофите, добавяме брашното и с точилка започваме да мачкаме, докато се получи хомогенна смес. В тава се нарязва лук на лунички и към него се прибавя предварително свареното и накъсано на парченца телешко месо. Отгоре се застила готовата смес. Залива с разтопено масло и се слага на бавен огън да се пече.
Готовото ястие се поръсва със сирене.
Пелин Садат – 10г. /ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци/
Представя: СТАРА РЕЦЕПТА ЗА ТРУДОЕМКОТО ЯСТИЕ „СИНИ МАНТЪ“
„Сини мантъ“ или преведено от турски е ястие, което се приготвя върху синия. Това е кръгла маса на ниски крака, около която всички от семейството сядат, за да се хранят. В същото време се е използвала и за точене на кори.
Жителите на с. Долно Големанци са майстори на турски ястия заимствани от днешна Турция, защото тук живеят потомци на бейове. Нашите баби умеят да приготвят баклави, къпани баници, кешкек и други. Аз ще ви запозная с ястието „Сини мантъ“ по рецепта на моята прабаба.
Необходими продукти:
За тестото:
1 кг. брашно
2 яйца
сол на вкус
вода
За пълнежа:
500гр. пилешко месо
4 глави кромид лук
200гр. булгур
олио
сол на вкус
1 ч.л. червен пипер
Заливка:
1 л. вода
100 мл. олио или масло
Начин на приготвяне:
От продуктите за тестото се замесва твърдо тесто и се точат 4 кори (не много тънки). Върху подходяща покривка се оставят да изсъхнат за около 30 мин. През това време подготвяме пълнежа. Лукът се реже и се запържва до златисто в олиото. Към него се добавя предварително сварения булгур, предварително свареното и накъсано пил. месо, солта и черния пипер. Готовата смес се оставя да поизстине.
Взима се първата кора. Застила се върху масата, нарязва се на квадрати и върху тях по средата се слага от пълнежа. Тези квадрати се затварят по определен начин – като бохча, вързоп, или като повиване на бебе. Най-популярният начин е като вързоп. Така приготвени се нареждат в предварително намазнена тава и печем на 180°C за 30мин. През това време се приготвя заливката. В тенджера се слага водата да заври и към нея се добавя малко сол и олиото (масло). Изважда се тавата от фурната и се залива със заврялата вода. Слага се отново във фурната за 15 мин., за да хване хрупкава коричка.
Санем Мустафа – 9г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: ПРЕЗЕНТАЦИЯ ЗА СЕЛО ТРАКИЕЦ И СТИХОТВОРЕНИЕ
ТРАКИЕЦ МОЙ
Тракиец мой, моя люлка рождена,
Тракиец земльо моя свещена,
Моя тиха река хубавица,
Хасар славен, в небето литнала птица
Под него Аязмото с чудна лековита водица
И язовир пълен с поливна водица.
Щастлива съм аз и така се гордея,
Че в древното село Еллехче живея!
Моля се аз на Светата Троица за здраве,
За слънце, за хляб, да се раждат дечица,
И да не бъдеш от бога забравен,
За да пребъдеш, о моя люлка рождена.
Латка Москова
Виктория Хаджиева – 13 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в Родопска носия от с. Стърница – Община Баните, пренесена в с. Криво поле -1958г.
Представя: РЕЦЕПТА ЗА РОДОПСКИ ТЕНУРКИ
Необходими продукти:
1 кофичка кисело мляко
600гр. брашно
1 ч.л. сода
1 ч.л. сол
200гр. масло
Начин на приготвяне:
Тук продуктите са малко, но баба каза: „ Готви се с много любов!“
Замесва се меко тесто за точене, разделя се на топчета и се разточва на дебелина 1 см. Пече се на сач от двете страни и се намазва с разтопено масло.
Елеонора Антонова – 10г. /ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци/
Представя: ЛЕГЕНДА ЗА СЕДЕМТЕ ДЕВОЙКИ
В с. Долно Големанци е тюрбето на „Йеди къзлар мешеси“ (дъбът на седемте девойки), където се разказва история за една трагична любов, подобна на Ромео и Жулиета.
По времето на Малкоч бей /местния владетел/, всички били привърженици на суфи исляма. С течение на времето населението на Големанци преминало към сунитския клон на исляма, а потомците на еничарите към алеизма.
Младеж от с. Големанци се влюбил в девойка от с. Долно Големанци, изповядваща алеизма. Роднините не били съгласни с тази любов и младежите били принудени да крият чувствата си.
Веднъж, на 6 май, девойката Хъдърлез се люлеела на люлка под един дъб, в обкръжението на посестримите си. Младежът от съседното село и пращал сигнали, заслепявайки я с едно огледало. Братът на девойката видял това. За да опази семейната чест, пронизал сестра си със стрела. Тя паднала мъртва, но падайки докоснала камъка под себе си и там останал отпечатък от дланта и.
Виждайки това, хората разбрали, че тя е светица и я погребали там.
Красимир Митков – 8 г. / ученик в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово/
Представя: ЯЙЦА С КРОМИД ЛУК ПО РЕЦЕПТА НА БАБА
Необходими продукти:
5 големи глави кромид лук
6 яйца
1 буркан (консерва) домати
4 с.л. олио
сол на вкус
червен пипер
Начин на приготвяне:
Нарязват се 5 големи глави кромид лук и се задушават с олио и малко вода. След като лука омекне се поръсва с червения пипер и се добавят доматите от консерва. Готовата смес се изсипва в тава. Отгоре (върху сместа) се чукат яйцата и се запича във фурната на 180°C.
Снежана Асенова – 11 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в носия от с. Криво поле /Иробас/
Представя: ЛЕГЕНДА ЗА ПАРАКЛИС „СВЕТИ ИЛИЯ“
„Дето сега е настеленият с камък площад, някога е бил мегдана на селото, а край него имало три големи бряста. По-възрастните мъже се събирали под сенките на трите бряста и увлечено разказвали спомени и предания.
Веднъж минала край мъжете една девойка и само надала ухо – потресла се от страх, като чула как Емин ага клал с кърджалиите на някогашния мегдан, дето извор е имало и старо прегърбено дърво, подпряно на два високи отвън корена. Под разкрачката на дървото, за цяр болни минавали и оздравявали, а здравите като минели, от магии ги пазело.
Само това чула девойката, но види се било наречено чудо да стане. Цяла нощ не заспала, а на следната вечер, на сън мъж с дълга брада на светец се явил пред нея и й посочил къде точно водата се е затрила и защо дървото го няма. Разказала съня си на следния ден на жени от махалата, а те на старите мъже от селото.
-Поличба е- рекли и отишли на мястото, дето момата посочила, копнали веднъж, дваж и водата бликнала.
Дошли и първенците на селото и като поумували всички, решили да строят параклис с кладенче. Изградили го и „Свети Илия“ го нарекли. Друг паметник на своите изклани съселяни от Емин ага не са правили, но параклисчето и до днес си стои, а водата от изворчето е все така сладка и може всеки да отпие от тази чиста водица, дето преди столетия дедите ни са я пили. Ха иди, че не вярвай. Всичко що ставало и има да стане, все от тия три бряста започвало.“
Георги Петров-Гош „Под трите бряста“
Катерина Митева – 11г. / ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/
Облечена в местна ромска носия
Представя: РЕЦЕПТА ЗА „ЛАПАТО“ (ромската каша на баба Галина)
През пролетта си набираме много листа пресен лапад. Плетем го на плитки и го изсушаваме за зимата. И сега ще ви споделя нашата рецепта от баба ми Галина за ромското ястие „Лапато“.
Слагаме водичка в тенджера да заври с една с.л. сол. През това време режем лапада на ситно. Поставяме го в друга тенджера и изсипваме вътре врялата вода, за да омекне изсъхналия лапад. Измиваме го още 2-3 пъти с вряла вода (може и от чешмата), за да омекне по-добре. После се оставя да ври около 5 мин., докато стане на каша. Водата в тенджерата не трябва да е много( колкото да го покрие). Когато лапада омекне и се свари добре, с ръка наръсваме брашно, докато сместа се сгъсти и стане на каша(около шепичка – две, според количеството лапад). Правим запръжка: в загрято олио в тиган запържваме 1 глава кромид лук, но да е ситно нарязан и се пържи до зачервяване. Добавяме го към тенджерата с лапада и разбъркваме. По желание може да се сложат накрая 2-3 парливи изсушени чушки.
Сервира се топло! Добър апетит! С обич от баба ми Галина!
Денислава Мазмаджиева – 12 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/
Облечена в тракийска женска носия от село Малево
Представя: РЕЦЕПТА ЗА ТРИЕНА КАША ОТ БАБА
Необходими продукти:
0,500 мл. вода
2 с.л. олио
брашно
Щипка сол
Начин на приготвяне:
Слагаме водата да заври и добавяме брашното, олиото и солта. След завирането на водата постепенно се добавя, с леко претриване между пръстите брашното, като се бърка непрекъснато. След достигане на желаната гъстота продължаваме да бъркаме, докато се сварят бучките брашно. Сервира се с надробен хляб и по желание се добавя сирене. Хапва се с накладени малки карпузки или накладени зелени домати.
Станимир Антонов – 10г. /ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци/
Представя: ЛЕГЕНДА ЗА ТУРСКАТА БАНЯ КРАЙ РЕКАТА НА С. ГОЛЕМАНЦИ
В една от легендите на с. Големанци се разказва за местния владетел Малкоч.
Веднъж султанът, минавал през Големанци и кучетата от селото се разлаяли по него. Той веднага наредил на местния управник да ги укроти. Малкоч бей (овчарят) казал: „Аз кучетата ще озаптя, те слушат, но твоята войска като се разбеснее, никой не може да я спре!“. Впечатлен от откровеността му, султанът го поканил в двореца си в Одрин, за да му даде една от своите сестрите, или дъщеря си за жена.
Владетелят на овце Малкоч бей, имал много овни и затова му викали Мал /имотен/ коч/ овен/. Той взел един овен и тръгнал към Одрин. Искайки да влезе в двореца, стражата го възпряла, но Малкоч бей ги надвил с тоягата си. Чувайки суматохата, султанът излязъл и поканил овчарския княз, който за подарък му донесъл едър овен. Оттогава султанът вземал овни само от Малкоч бей.
Овчарят се оженил за принцесата и тръгнали с карета към Големанци. В началото на нея и било интересно пътуването, но виждайки, че навлизат в гъсти гори без пътища, казала, че повече няма да продължи. Това било някъде до с. Мандра. Малкоч казал, че където му падне гегата, там ще си направят къщата и я хвърлил. Тя прелетяла няколко километра и паднала до днешното село Големанци.
Заживели беят и принцесата, родило им се дете, но на около 4 годишна възраст, то паднало в кладенец и се удавило. Родителите изградили на бунара / извора/ чешма в памет на сина си и се преместили отвъд реката, където е днешно Големанци. Там построили Голям конак и хамам до реката и докарали топла минерална вода от съседна местност.
Така били поставени основите на турската баня край реката на селото.
Дебора Стойчева – 9г. / ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/
Облечена в българска носия от с. Войводово
Представя: РЕЦЕПТА ЗА ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ ПО НАШЕНСКИ
Необходими продукти:
1 глава лук
1 морков
100 гр. ориз (2 к.ч.)
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч. ч пасирани домати
1 скилидка чесън
400гр. кайма
12 броя чушки
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно, морковът се настъргва и се задушават в дълбок тиган или с 1 кафена чаша олио. След това се добавя измитият ориз и се задушава за още 10 мин. Добавя се магданозът, след което и настърганите домати. Оставя се на котлона, докато набъбне леко оризът и поеме доматения сок. Поръсваме с черен пипер и малко сол. Каймата се запържва с чесъна, докато стане на трохи. Към нея добавяме сол, черен пипер, чубрица и смесваме с ориза. Почистените чушки се пълнят с плънката и се нареждат в намазнена тава. Долива се вода в тавата, колкото да покрие 1/3 от чушките.
Печем на 200 °С и по някое време е добре да се обърнат, за да се запекат и от двете страни.
Да ви е сладко!
Мери Тодорова – 11г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: ИСТОРИЯ И СНИМКИ НА УЧИЛИЩЕТО В С. КОНУШ
Първите сведения за учебна дейност в селото, датират от 1887 г. когато започва масовото заселване в с. Конуш от други населени места. Събират се 12 деца, които искат да учат. Родителите им намират учител от Първомайско, на име Стефан, и му заплащали в натура-царевица, пшеница и друга земеделска продукция. Децата седели на рогозки върху пода и използвали за писане плоча. Буквите и цифрите върху нея изписвали с калем от графит. Частното училище не издавало документи за завършено образование. Важното обаче било, че децата се научили на четмо и писмо. С увеличаване броя на децата, учебната дейност в следващите години се премества в по-голяма стая в джамията. През 1896 г., с княжески указ, Конушкото училище е обявено за държавно. Учителят започва да получава заплата от държавната хазна. Децата се увеличават с всяка изминала година, появява се нуждата от изграждане на училищна сграда с повече стаи. Осигурен е парцел в центъра на селото /днес на това място е парка пред църквата/. Строителството започва с материали и пари на родителите, през 1919 г. Построеното училище се състояло от салон и две стаи. Първи и втори клас се помещавали в едната стая, а трети и четвърти клас в другата. Тук се обучавали децата от цялото село, само в начален курс. Иван Йорданов и Георги Погидимчев са първите учители в това училище, а Дафина е първата жена учител. През 1935 г. започва строителството на първия етаж от сегашното училище. Делчо Лозков, който е завършил за учител, събира деца за прогимназиален клас. Хората от съседните села – Войводово, Мандра и Големанци вземат участие в построяването на пансион и така, с голям труд, е създадено първото училище полуинтернат, в което се помещават и всички деца от околните села. На 1 февруари 1960г. започва изграждането на втория етаж на съществуващата учебна сграда, което превръща конушкото училище в базово.
Въведено е целодневно обучение и училището е обявено за образцово в системата на образованието.
Мая Георгиева – 8 г. / ученичка в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово/
Представя: РЕЦЕПТА ЗА ГЮВЕЧ ПО УЗУНДЖОВСКИ
Необходими продукти:
4 глави кромид лук
5 чушки (зелени и червени)
2 патладжана
6 домата
4 картофа
10 бр. бамя или половин буркан
3 скилидки чесън
½ ч. л. червен пипер
½ връзка магданоз
4 с. л олио
сол на вкус
ч.ч. вода
Начин на приготвяне:
В глинен гювеч сипваме олиото и четирите глави нарязан кромид лук. Добавяме нарязаните зеленчуци – чушки, патладжан, бамя, домати, картофи и чесън. Подправяме с червения пипер и солта и поръсваме с магданоз.
Слагаме водичка и печем във фурната 2-3 часа на температура 180°-200° C.
Харизана Сергеева – 11 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: ИСТОРИЯ НА МЕЛНИЦАТА В С. КОНУШ
През първата половина на 20-ти век, предприемчивите жители на с. Конуш започват да откриват малки предприятия, които дават възможност за по- бързо възстановяване на вложените разходи. Интересът е насочен повече към производства, свързани с обработката на земеделска и животинска продукция. Предпочитано и със стари традиции в с. Конуш е мелничарството, но и то изисква значително по- големи капитали. Затова, в края на 19 -ти и начало на 20- ти век, това производство се държи традиционно от по- богати хасковски индустриалци, а по – късно в бранша се намесват и хора от селото.
Една от първите и най-стари мелници в селото е собственост на хасковския предприемач Котюроолу. Тя се задвижвала чрез водите на Миликдере и работела с един мелничен камък.
През 20-те години на 20-ти век, братята Пилю и Янко Теончеви купуват мелницата на Котюроолу и я преустройват от водна в моторна, като внасят от Германия необходимата техника. При електрификацията на селото през 1947 г., мелницата започва да работи с електрическа енергия. Но още същата година е национализирана. Двамата братя, привързани към делото на своя живот, остават да работят в нея. След 1993г. мелницата е върната на семейство Пилеви. Техните наследници-братята Златко и Пилю Пилеви продължават семейната традиция с големи амбиции. Разширяват производството, изграждат модерен цех за пакетиране на брашно, увеличават складовата база и назначават на работа млади и добре квалифицирани специалисти. Предприятието оцелява и работи и до днес, като едно от най-модерните и големи индустриални предприятия в региона.
Берай Бехайдин – 9г. / ученик в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш/
Представя: МАКЕТ НА МОЯТА МЕЧТАНА КЪЩА НА СЕЛО
Изработихме го с много любов заедно с цялото ми семейство!