В края на 2019 година Фондация ХАЛО сключи договор с Община Хасково за изготвяне на Доклад с предложения и препоръки за политики, насърчаващи социалното предприемачество и разработване на Рамка за европейско териториално сътрудничество с цел устойчивост на проект „ReinFORCE SOCIAL Entrepreneurial Spirit through setting up Innovative Support Structures in the cross-border Territory”. Дейността е част от проект „Повишаване на социално-предприемаческия дух, чрез създаване на иновативни структури за подкрепа на Трансграничния регион (SOCIAL FORCES)“, финансиран по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег VA Гърция България 2014 – 2020. Общата цел на проекта е да разшири социалното предприемачество и да допринесе за повишаване на равнищата на заетост в трансграничната зона, както и да се създадат нови знания, за да се повиши осведомеността, която да даде възможност на хората в региона да разберат напълно условията, при които социалното предприемачество започва, развива своята дейност и допринася за ефективно и ефикасно решаване на социалните предизвикателства по устойчив начин. Повече информация за Social Forces можете да откриете на следния адрес: https://socialforces.eu/index.php/bg/
СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО – БИЗНЕС С ОБЩЕСТВЕНА КАУЗА
Социалното предприемачество е една от темите, които от няколко години стоят на дневен ред пред българското общество. Все по-често държавата, общините и неправителственият сектор разпознават възможностите, които социалните предприятия предоставят за справяне със социални проблеми от различно естество и намирането на трайни решения за преодоляването на социалната изолация на уязвими групи от обществото ни.
В България, а и в Европа няма едно единствено определение за това какво всъщност представлява социалното предприемачество. В Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, влязъл в сила от 02.05.2019 г. е дадено следното определение: Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности и/или социални цели, осъществявани от предприятия, включително чрез производство на различни стоки или предоставяне на услуги, в сътрудничество с държавните или местните органи или самостоятелно.
Но за да разберем по-добре социалното предприемачество, трябва да обърнем внимание на това, че то е различен начин на икономическа активност (правене на бизнес, стопанска дейност), която смесва находчивостта на бизнеса със социална мисия, умелото съчетаване и баланс на социални и икономически цели. Социалното предприемачество представлява дейности, насочени към разрешаването на важни обществени проблеми, като тези дейности носят и приходи за предприемача. То е баланс между организациите с идеална цел и обикновените бизнес начинания, защото може да се самоиздържа и да носи печалба и едновременно с това да помага за преодоляването на социални трудности.
Социалните предприятия притежават всички отличителни белези на традиционните предприятия: произвеждат стоки и услуги; използват производствени фактори, които имат ясна себестойност; автономни са; поемат значително ниво на икономически риск.
Тяхната дейност има и социален аспект: преследват ясна социална цел; служат на обществото или на определена група от хора, намираща се в неравностойно обществено положение; не търсят максимизиране на печалба, за да я разпределят между участниците в капитала на предприятието.
Най-важната характеристика на социалното предприемачество е изразения социален ефект, който се изразява във влагане на генерираните приходи за подпомагане на целевите групи; участие на част от целевите групи в стопанската дейност /създаване на заетост/ и предоставяне на услуги, непривлекателни за бизнеса, на хора в неравностойно положение; създаване на възможности за професионална и социална интеграция; създаване на социална добавена стойност и спестяване на социални разходи.
Социалната икономика е едновременно част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и юридически лица осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигане на социални цели. Социалната икономика включва всички икономически дейности, осъществявани от предприятия, главно кооперативи, асоциации и общества за взаимопомощ, чиято етика следва следните принципи: поставяне на обществената услуга преди печалбата; автономно управление; демократично вземане на решения; предимство на хората и работата над капитала при разпредебение на ресурсите.
Моделът на социалната икономика води до редица социални ползи: интеграция и заетост на хората в неравностойно положение; принос към процеса на социално включване на хора в неравностойно положение; принос за по-балансирано използване на местните ресурси; нови работни места за хора в неравностойно положение – малцинствени групи, самотни жени, хора с увреждания и други, които остават изключени от възможността за генериране на доходи. Моделът на социалната икономика има и икономически ефект, който се изразява в спестени публични средства за социални помощи и спестени допълнителни средства по компенсиране на социалната цена на дългосрочната безработица.
В България социалното предприемачество съществува под формата на няколко модела:
1. Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.
2. Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара. При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се ангажира с маркетинг и дистрибуция.
3. Модел на пряка услуга – този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.
Социалните предприятия в България могат да са търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел. Всички те имат социално значими резултати за уязвимите групи. А уязвимите групи са изброени в чл.7, ал.4 на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика:
а) хора с трайни увреждания;
б) продължително безработни лица, които имат право на месечна социална помощ съгласно Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му;
в) лица до 29-годишна възраст, които нямат предходен професионален опит;
г) лица, настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, включително след прекратяване на настаняването им;
д) безработни лица над 55 години, които са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“;
е) лица, които отглеждат деца с трайни увреждания и получават помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;
ж) лица, изтърпели наказание лишаване от свобода за срок, не по-кратък от 5 години, ако краят на наказанието е настъпил през последните три години от постъпването на работа;
з) лица със зависимост към алкохол или наркотични вещества, преминали успешно лечебна или психосоциална рехабилитационна програма през последните две години преди постъпването на работа, което се удостоверява чрез документ, издаден от лицата, при които е проведено лечението или психосоциалната рехабилитация;
и) бездомни лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
к) чужденци, получили закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците през последните три години от постъпването им на работа;
л) лица, получили статут на специална закрила по реда на Закона за борба с трафика на хора;
м) лица, пострадали от домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното насилие.
Останалата част от доклада можете да откриете на български и на английски език във файловете по-долу. Там също можете да откриете българският и английският вариант на Рамката за сътрудничество.
