Social Forces
В края на 2019 година Фондация ХАЛО сключи договор с Община Хасково за изготвяне на Доклад с предложения и препоръки за политики, насърчаващи социалното предприемачество и разработване на Рамка за европейско териториално сътрудничество с цел устойчивост на проект „ReinFORCE SOCIAL Entrepreneurial Spirit through setting up Innovative Support Structures in the cross-border Territory”.
Дейността е част от проект „Повишаване на социално-предприемаческия дух, чрез създаване на иновативни структури за подкрепа на Трансграничния регион (SOCIAL FORCES)“, финансиран по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег VA Гърция България 2014 – 2020. Общата цел на проекта е да разшири социалното предприемачество и да допринесе за повишаване на равнищата на заетост в трансграничната зона, както и да се създадат нови знания, за да се повиши осведомеността, която да даде възможност на хората в региона да разберат напълно условията, при които социалното предприемачество започва, развива своята дейност и допринася за ефективно и ефикасно решаване на социалните предизвикателства по устойчив начин. Повече информация за Social Forces можете да откриете на следния адрес: https://socialforces.eu/index.php/bg/
Социалното предприемачество – бизнес с обществена кауза
Социалното предприемачество е една от темите, които от няколко години стоят на дневен ред пред българското общество. Все по-често държавата, общините и неправителственият сектор разпознават възможностите, които социалните предприятия предоставят за справяне със социални проблеми от различно естество и намирането на трайни решения за преодоляването на социалната изолация на уязвими групи от обществото ни.
В България, а и в Европа няма едно единствено определение за това какво всъщност представлява социалното предприемачество. В Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, влязъл в сила от 02.05.2019 г. е дадено следното определение: Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности и/или социални цели, осъществявани от предприятия, включително чрез производство на различни стоки или предоставяне на услуги, в сътрудничество с държавните или местните органи или самостоятелно.
Но за да разберем по-добре социалното предприемачество, трябва да обърнем внимание на това, че то е различен начин на икономическа активност (правене на бизнес, стопанска дейност), която смесва находчивостта на бизнеса със социална мисия, умелото съчетаване и баланс на социални и икономически цели. Социалното предприемачество представлява дейности, насочени към разрешаването на важни обществени проблеми, като тези дейности носят и приходи за предприемача. То е баланс между организациите с идеална цел и обикновените бизнес начинания, защото може да се самоиздържа и да носи печалба и едновременно с това да помага за преодоляването на социални трудности.
Социални предприятия
Социалните предприятия притежават всички отличителни белези на традиционните предприятия: произвеждат стоки и услуги; използват производствени фактори, които имат ясна себестойност; автономни са; поемат значително ниво на икономически риск.
Тяхната дейност има и социален аспект: преследват ясна социална цел; служат на обществото или на определена група от хора, намираща се в неравностойно обществено положение; не търсят максимизиране на печалба, за да я разпределят между участниците в капитала на предприятието.
Най-важната характеристика на социалното предприемачество е изразения социален ефект, който се изразява във влагане на генерираните приходи за подпомагане на целевите групи; участие на част от целевите групи в стопанската дейност /създаване на заетост/ и предоставяне на услуги, непривлекателни за бизнеса, на хора в неравностойно положение; създаване на възможности за професионална и социална интеграция; създаване на социална добавена стойност и спестяване на социални разходи.
Социална икономика
Социалната икономика е едновременно част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и юридически лица осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигане на социални цели. Социалната икономика включва всички икономически дейности, осъществявани от предприятия, главно кооперативи, асоциации и общества за взаимопомощ, чиято етика следва следните принципи: поставяне на обществената услуга преди печалбата; автономно управление; демократично вземане на решения; предимство на хората и работата над капитала при разпредебение на ресурсите.
Моделът на социалната икономика води до редица социални ползи: интеграция и заетост на хората в неравностойно положение; принос към процеса на социално включване на хора в неравностойно положение; принос за по-балансирано използване на местните ресурси; нови работни места за хора в неравностойно положение – малцинствени групи, самотни жени, хора с увреждания и други, които остават изключени от възможността за генериране на доходи. Моделът на социалната икономика има и икономически ефект, който се изразява в спестени публични средства за социални помощи и спестени допълнителни средства по компенсиране на социалната цена на дългосрочната безработица.
Модели на социалното предприемачество:
1. Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила.
Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.
2. Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара.
При този модел хора с увреждания участват в трудова терапия. Социалното предприятие търси пазар за произведените продукти и се ангажира с маркетинг и дистрибуция на продуктите.
3. Модел на пряка услуга.
Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. Социалното предприятие предоставя услуги срещу заплащане на външни клиенти. Едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. При този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.
Социалните предприятия в България могат да са търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел. Всички те имат социално значими резултати за уязвимите групи. А уязвимите групи са изброени в чл.7, ал.4 на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика.
Уязвими групи
а) хора с трайни увреждания;
б) продължително безработни лица, които имат право на месечна социална помощ съгласно Закона за социално подпомагане;
в) лица до 29-годишна възраст, които нямат предходен професионален опит;
г) лица, настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, включително след прекратяване на настаняването им;
д) безработни лица над 55 години, които са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“;
е) лица, които отглеждат деца с трайни увреждания и получават помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;
ж) лица, изтърпели наказание лишаване от свобода за не по-малко от 5 години, могат да работят след изтичането на наказанието през последните три години.
з) лица със зависимост, преминали рехабилитация през последните две години, могат да работят, ако удостоверят лечението с документ.
и) бездомни лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
к) чужденци, получили закрила в България през последните три години, могат да работят след постъпването им на работа.
л) лица, получили статут на специална закрила по реда на Закона за борба с трафика на хора;
м) лица, пострадали от домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното насилие.
Останалата част от доклада можете да откриете на български и на английски език във файловете по-долу. Там също можете да откриете българският и английският вариант на Рамката за сътрудничество.
