Когато си дете, се възхищаваш – на новото гнездо на перваза и на майката, която носи червейчета на новоизлюпеното си птиче; на разходките в гората с татко, на вкуса на черешите, които береш, седнал на покрива на къщата в лозето на дядо. Поспираш, за да видиш смолата по дървестната кора и опрашващите пчели. Любимите ти игри са пясъкът и морската вода, пръстта на планината, с която си правиш супа от кал, поръсена с ароматни иглички за разкош. Не ти е нужен някой, който да ти каже, че ти си природата и че тя е теб – просто се раждаш, знаейки и усещайки това.
После порастваш. Битовизми нахлуват в душата ти, ставаш прекалено зает за нещата, които някой възрастен е нарекъл „малки“ и все си в гонене на онези, „големите“. Онова гнездо още си е там, смолата си е същата, но ти си различен – привидно. Презрелите череши падат необрани по тревата, пчелите са просто пчели. Докато се оправяш за работа, частично чуваш нещо от таблета си – застрашен животински вид, познат от детството ти. Това ти носи тъга и носталгия, но минава и заминава, имаш ангажименти. Порастваш още малко – вече не си дете, но на свой ред имаш дете. Съществото ти просто обича, обръща се и се връща към всичко, което му носи любов. Отново чуваш отнякъде – изчезнал вид, изсечена гора, замърсени въздух и вода. Този път обаче осъзнаваш какво означава това за теб и за малкия човек в ръцете ти – за да има детство с всички онези възхитителни неща, за които се сещаш сега, трябва да промениш нещо.
Хората имат различни източници на вдъхновение и стимул. Нашият е висок 90см, рошав е, приказлив и неизчерпаем. Всеки, който твърди, че Марианската падина е най-дълбокото място на Земята, просто не е виждал нашия кладенец. И за да знае, че гласът й не е пустинен, а може да кънти като ехо из планините; за да се научи да поема отговорност и да посреща последствията от дейстията си (или от бездействието си); за да я грижа както за себе си, така и за онова, което я заобикаля; да знае, че нищо не е даденост и за да уважава земята, на която живее – даваме пример.
Положителната промяна – независимо малка или голяма, без значение дали е за друг или за теб самия – е важна.
Никога не е прекалено рано или късно за нея.
След като станахме доброволци, доста коментирахме инициативата за засяване на широколистни дръвчета, в която се включихме. И Мики ни изненада. Попитахме я какъв ден е утре, имайки предвид ден от седмицата, а тя отвърна:
– Зелен!
Ако искате промяна за себе си и хората около Вас, ако искате да дадете шанс на идеите си или да участвате в инициативи, които чувствате като значими – станете доброволец! Бъдете част от екипа на фондация ХАЛО, чиято мисия е да допринесе за развитието на Хасково и региона! Запишете се тук.
Градът ни не е глух – за да Ви чуе, просто трябва да говорите.
Това е разказът на Златина и Мирослав – най-новите доброволци, присъединили се към Фондация ХАЛО.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация ХАЛО 2019 и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проект “Развитие на организационния капацитет на фондация ХАЛО 2019” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 5000€, предсотавена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП чрез Фонд Актини граждани – www.activecitizensfund.bg. Основната цел на проекта е изграждане на капацитет и подобряване на устойчивостта на Фондация ХАЛО.
