„Любопитно за родния ми край – от архива на баба и дядо“
През месец ноември 2021 г. Туристически информационен център – Хасково и Фондация ХАЛО проведоха съвместната си инициатива за популяризиране на културното и историческото наследство от селата в община Хасково.
В конкурса „ЛЮБОПИТНО ЗА РОДНИЯ МИ КРАЙ – ОТ АРХИВА НА БАБА И ДЯДО“ се включиха 24 ученици от 6 училища от селата в община Хасково. Всички те получиха грамоти за отлично представяне от Кмета на Община Хасково, а трите големи награди от конкурса получиха учениците, събрали най-голяма подкрепа в социалните мрежи.
Ето с какво се включиха децата в конкурса:
История и интересни снимки от с. Войводово
Бахриен Тасим – 13г. /ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/Облечена в местна носия
На територията на нашето село – Войводово, съжителстват хора, които имат различен произход и майчин език, имат специфични традиции и култура, изповядват различни религии. От снимките, които държа в ръцете си, става ясно, че още от едно време тук живеят българи, турци и роми. „По-добро бъдеще и живот в мир“ е нашата обща цел и наше мото. Затова трябва взаимно да познаваме и уважаваме фолклора, традициите и обичаите си. Интересен факт е, че в с. Войводово в един двор са построени черквата и джамията. Аз се гордея с това!
Легенда за село Мандра
Антонио Антонов – 12г. /ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци
Стара рецепта за трахана
Елеонора Глухова – 12г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево/Облечена в моминска носия от с. Малево, която се е носила от млади моми, на които им предстои да се задомят.
Приготвя се през лятото и се съхранява цяла зима.
Необходими продукти: брашно, мая, вода, сол, стрит карамфил, стрит бахар, канела и квас.
Начин на приготвяне:
Замесва се всичко на тесто. Тестото се оставя да втаса и се премесва три дни по три пъти на ден. Готовото тесто се къса на малки парченца и се оставя да съхне, като се обръща за да изсъхне от всеки край. След като изсъхнат, парченцата се стриват с ръце. Това се прави няколко пъти, докато станат на малки трохи. Съхраняват се в торби от памучен плат. Преди приготвянето на ястието се накисват няколко лъжици трахана от вечерта. Слага се да заври вода и се добавя накиснатата трахана. Дроби се хляб в купа и се залива с готовата смес. Може да се консумира със сирене и дори чесън.
Сватбата на моите баба и дядо в с. Козлец от 1972 година
Айсу Кадир – 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
Сватбата на моите баба и дядо се е състояла в двора на дядовата ми къща в с. Козлец през 1972 г. Тогава не е имало видеозаснемане, а само черно-бели снимки, от които ние можем да добием представа за празничната обстановка и присъстващите гости. От снимките и спомените на баба разбирам, че всички празници и сватби са се правили по родните места – по дворове и площади. Даровете, които гостите поднасяли на младоженците, най-често били посуда, която ще влезе в употреба на младото семейство: сервизи, чаши, чинии, тенджери, престилки, забрадки и др. Близките роднини на младоженците ги дарявали с пари, които слагали по дрехите им. Музиката, която звучала за настроение на гостите се състояла от тъпан и кларинет. Ако булката е от друго село, била довеждана с кон или каруца, защото колите били рядкост.
Легендата за лековитата вода в село Динево
Венци Зарков – 8 г. /ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Динево
Преди 50 години (1971 г.) една жена от селото ни – Ванка Добрева, останала сама, отива да живее при дъщеря си в град Петрич. Разболяла се и отишла при баба Ванга. Когато разбрала, че е от с. Динево, пророчицата обяснила, че в селото има лековита вода: „Не сте ли забелязали, че когато стопаните прибират реколтата и с каруците тръгнат да се приберат към селото, има едно място, където всичко кръгло – като дини и тикви – пада на земята и започва да се търкаля? Там е лековитата вода“, казала баба Ванга. Връщайки се в селото, Ванка и дъщеря ѝ започват да търсят водата на посоченото от баба Ванга място. Откриват я в гората на юг от селото. Изкопават малко аязмо. Скоро на мястото започват да идват хора от цяла България, за да търсят лек за болките си. Вземат си вода и оставят дарове, закачайки ги по дърветата около извора. С времето обаче мястото се затлачва и години наред не се използва. Преди 12 години (2012 г.) баба Латка Несторова – случайно разказва историята за аязмото на племенниците си Иван и Наско. Те, силно впечатлени от тази история, намират извора и заедно със свои близки полагат тръби и построяват чешма, която наричат „Свети Мина“.
Рецепта за домашна турска баклава
Ейлем Махрем – 13г. / ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово/Облечена в турска носия от с. Орлово
Тестото за баклавата се приготвя с едно яйце, ½ чаша олио, ½ чаша вода, ½ чаша мляко, 4 чаши брашно и щипка сол. Омесва се и се оставя да почине 30 минути, след което се разделя на 48 топчета. Всяко се потапя в нишесте и се точи на тънка кора, която се реди на купчинки по 6. В тавата се слагат ред кори, поръсват се с орехи, след което се пече в загрята фурна за 50 минути. Баклавата се нарязва и се залива с разтопено масло. След като изстине, се залива със захарен сироп и престоява два дни, за да поеме всички аромати и да стане готова за консумация.
„Меджия“ – обичай за взаимопомощ
Росица Божинова – 13 г. /ученичка в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово
След приключване на жътвата, вършитбата, обирането на царевицата и слънчогледа, започвали летните или есенни седянки – от края на август до средата на октомври. На „меджия“ се събирали през септември, след прибиране на реколтата от полето, в случаите когато някое домакинство в селото имало нужда от помощ за работата. „Меджията“ била от различно естество в зависимост от вида работа- за ронене на царевица, за чукане на слънчоглед , за низане или калъпене на тютюн и др. Всяка от тези дейности била придружена с характерна песен. Друг стар местен обичай е „Попрелка“. Със застудяването и първите есенни дъждове, седенкуването ставало по къщите и се наричало „попрелка“ – седянка с предене на газени лампи. Всеки си носел нещо да работи, най-вече за предене.
Рецепта за мекици и кашник с картофи от родния край
Габриела Анева- 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево
Необходими продукти за МЕКИЦИТЕ: 1 кг. брашно, 300 мл. топъл айрян, 1 ч.л. сода бикарбонат, 2 ч.л. сол, 2 ч.л. олио за тестото и 400 мл. за пържене
Начин на приготвяне:
Брашното се изсипва в дълбок съд. Прибавят се солта и содата. Меси се тесто с постепенно добавяне на айряна, докато стане меко, не залепващо се по ръцете тесто. Оставя се вече готовото тесто да почине 2 часа. След това се оформят малки топчета и се покриват с кърпа за около 15 минути. В тиган се изсипва мазнината. Загрява добре. Топчетата се разтягат на кръг и се пържат в сгорещеното олио до златист цвят, като се обръщат и от двете страни.
Необходими продукти за КАШНИК С КАРТОФИ: 200 мл. айрян, 3 бр. яйца, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 ч.л. сол, 2 ч.ч. брашно, 4 картофа
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват. Добавя се айрянът със содата, след това – сол, а накрая брашно. Бърка се до еднородна смес. Оставят се 5-6 супени лъжици от готовата смес. Останалата се изсипва в намазнена тава и върху нея се редят картофи нарязани на тънки кръгчета. Отгоре се разпределя останалата смес. Целта е да се покрият малко картофите. Пече се на загрята фурна на около 180° C.
Снимка от бригадирското движение с участието на моя чичо Стамен
Христина Стефанова – 11 г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
Историята на тази снимка е свързана с така нареченото бригадирско движение, началото на което е поставено през 1946 г. и продължава до 1989 г. В бригадирското движение участват млади хора: ученици, студенти и работници, които един или два пъти годишно се включват с безвъзмезден труд при прибирането на реколтата в селското стопанство. Тази първоначално доброволна, а после задължителна форма на труд се оказва много полезна за държавата, защото ежегодно се спестяват до 1 милиард лева.
Една от формите с които държавата задължавала учениците е, че за да могат да продължат образованието си във ВУЗ е трябвало да представят служебна бележка, че са участвали в бригадирското движение. Това е била една от причините за „доброволния“ и безплатен труд. На тази снимка виждаме една от селскостопанските дейности – събиране на памук, в която участие взема и моят чичо Стамен.
Рецепта за родопски качамак и тиквеник
Никол Димитрова – 11 г. /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево / Облечена в носия от с. Гърнати – Община Неделино
Носията с която съм облечена е принадлежала на моята прабаба. Предавала се е от поколение на поколение.
Традиционно ястие от нашия регион, което сме пренесли в с. Малево е Родопски качамак.
Необходими продукти:
Картофи, сол, брашно, масло, телешко месо и сирене ( всичко на око)
Начин на приготвяне:
Обелените картофи, заедно със солта, се слагат да се варят с вода, колкото да се покрият. След като се сварят картофите, добавяме брашното и с точилка започваме да мачкаме, докато се получи хомогенна смес. В тава се нарязва лук на лунички и към него се прибавя предварително свареното и накъсано на парченца телешко месо. Отгоре се застила готовата смес. Залива с разтопено масло и се слага на бавен огън да се пече. Готовото ястие се поръсва със сирене.
Стара рецепта за трудоемкото ястие „Сини мантъ“
Пелин Садат – 10г., ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци
„Сини мантъ“ е традиционно ястие, приготвяно от жителите на с. Долно Големанци, които са потомци на бейове. Ястието се прави върху кръгла маса и се състои от тесто и пълнеж.
Необходими продукти:
За тестото: 1 кг брашно, 2 яйца, сол, вода
За пълнежа: 500 г пилешко месо, 4 глави лук, 200 г булгур, олио, сол и червен пипер на вкус
Заливка: 1 л вода , 100 мл олио или масло
Приготвяне:
Замесете твърдо тесто, разточете 4 кори и ги оставете да изсъхнат. Запържете нарязания лук в олиото до златисто, добавете сварения булгур, накъсаното пилешко месо и подправките. Оставете сместа да поизстине.
Нарежете първата кора на квадрати, сложете по малко от пълнежа в средата и затворете като вързопчета. Наредете в намазнена тава и печете на 180°C за 30 минути. За заливката заврийте водата с малко сол и олиото, след което залейте мантъ-та с горещата смес. Печете още 15 мин., докато хване коричка.
Презентация за село Тракиец и стихотворени
Санем Мустафа – 9г. / ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
ТРАКИЕЦ МОЙ
Тракиец мой, моя люлка рождена,
Тракиец земльо моя свещена,
Моя тиха река хубавица,
Хасар славен, в небето литнала птица
Под него Аязмото с чудна лековита водица
И язовир пълен с поливна водица.
Щастлива съм аз и така се гордея,
Че в древното село Еллехче живея!
Моля се аз на Светата Троица за здраве,
За слънце, за хляб, да се раждат дечица,
И да не бъдеш от бога забравен,
За да пребъдеш, о моя люлка рождена.
Латка Москова
Рецепта за родопски тенурки
Виктория Хаджиева – 13 г., ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево / Облечена в Родопска носия от с. Стърница – Община Баните, пренесена в с. Криво поле -1958г.
Необходими продукти: 1 кофичка кисело мляко, 600 гр. брашно, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, 200 гр. масло.
Начин на приготвяне: Тук продуктите са малко, но баба каза: „ Готви се с много любов!“ Замесва се меко тесто за точене, разделя се на топчета и се разточва на дебелина 1 см. Пече се на сач от двете страни и се намазва с разтопено масло.
Легенда за Седемте девойки
Елеонора Антонова – 10г., ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци
В с. Долно Големанци се намира тюрбето на „Йеди къзлар мешеси“ (дъбът на седемте девойки), където се разказва история за една трагична любов, подобна на Ромео и Жулиета. По времето на Малкоч бей (местния владетел) всички били привърженици на суфи исляма. С течение на времето населението на Големанци преминало към сунитския клон на исляма, а потомците на еничарите – към алеизма. Младеж от с. Големанци се влюбил в девойка от с. Долно Големанци, изповядваща алеизма. Роднините не били съгласни с тази любов и младежите били принудени да крият чувствата си. Веднъж, на 6 май, девойката Хъдърлез се люлеела на люлка под един дъб в обкръжението на посестримите си. Младежът от съседното село й пращал сигнали, заслепявайки я с едно огледало. Братът на девойката видял това и за да опази семейната чест, пронизал сестра си със стрела. Тя паднала мъртва, но падайки докоснала камъка под себе си и там останал отпечатък от дланта й. Виждайки това, хората разбрали, че тя е светица и я погребали там.
Яйца с кромид лук по рецепта на баба
Красимир Митков – 8 г., ученик в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово
Необходими продукти:
5 големи глави кромид лук
6 яйца
1 буркан (консерва) домати
4 с.л. олио
сол на вкус
червен пипер
Начин на приготвяне:
Нарязват се 5 големи глави кромид лук и се задушават с олио и малко вода. След като лука омекне се поръсва с червения пипер и се добавят доматите от консерва. Готовата смес се изсипва в тава. Отгоре се чукат яйцата и се запича във фурната на 180°C.
Легенда за параклис „Свети Илия“
Снежана Асенова – 11 г., ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево / Облечена в носия от с. Криво поле /Иробас /
„Дето сега е настеленият с камък площад, някога е бил мегдана на селото, а край него имало три големи бряста. По-възрастните мъже се събирали под сенките на трите бряста и увлечено разказвали спомени и предания.
Веднъж минала край мъжете една девойка и само надала ухо – потресла се от страх, като чула как Емин ага клал с кърджалиите на някогашния мегдан, дето извор е имало и старо прегърбено дърво, подпряно на два високи отвън корена. Под разкрачката на дървото, за цяр болни минавали и оздравявали, а здравите като минели, от магии ги пазело.
Само това чула девойката, но види се било наречено чудо да стане. Цяла нощ не заспала, а на следната вечер, на сън мъж с дълга брада на светец се явил пред нея и й посочил къде точно водата се е затрила и защо дървото го няма. Разказала съня си на следния ден на жени от махалата, а те на старите мъже от селото.
– Поличба е – рекли и отишли на мястото, дето момата посочила, копнали веднъж, дваж и водата бликнала.
Дошли и първенците на селото и като поумували всички, решили да строят параклис с кладенче. Изградили го и „Свети Илия“ го нарекли. Друг паметник на своите изклани съселяни от Емин ага не са правили, но параклисчето и до днес си стои, а водата от изворчето е все така сладка и може всеки да отпие от тази чиста водица, дето преди столетия дедите ни са я пили. Ха иди, че не вярвай. Всичко що ставало и има да стане, все от тия три бряста започвало.“
Георги Петров – Гош „Под трите бряста“
Рецепта за „Лапато“ (ромската каша на баба Галина)
Катерина Митева – 11г., ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово / Облечена в местна ромска носия
През пролетта си набираме много листа пресен лапад. Плетем го на плитки и го изсушаваме за зимата. И сега ще ви споделя нашата рецепта от баба ми Галина за ромското ястие „Лапато“.
Слагаме водичка в тенджера да заври с една с.л. сол. През това време режем лапада на ситно. Поставяме го в друга тенджера и изсипваме вътре врялата вода, за да омекне изсъхналия лапад. Измиваме го още 2-3 пъти с вряла вода (може и от чешмата), за да омекне по-добре. После се оставя да ври около 5 мин., докато стане на каша. Водата в тенджерата не трябва да е много( колкото да го покрие). Когато лапада омекне и се свари добре, с ръка наръсваме брашно, докато сместа се сгъсти и стане на каша(около шепичка – две, според количеството лапад). Правим запръжка: в загрято олио в тиган запържваме 1 глава кромид лук, но да е ситно нарязан и се пържи до зачервяване. Добавяме го към тенджерата с лапада и разбъркваме. По желание може да се сложат накрая 2-3 парливи изсушени чушки.
Сервира се топло! Добър апетит! С обич от баба ми Галина!
Рецепта за триена каша от баба
Денислава Мазмаджиева – 12 г., ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Малево / Облечена в тракийска женска носия от село Малево
Необходими продукти:
0,500 мл. вода
2 с.л. олио
брашно
Щипка сол
Начин на приготвяне:
Слагаме водата да заври и добавяме брашното, олиото и солта. След завирането на водата постепенно се добавя, с леко претриване между пръстите брашното, като се бърка непрекъснато. След достигане на желаната гъстота продължаваме да бъркаме, докато се сварят бучките брашно. Сервира се с надробен хляб и по желание се добавя сирене. Хапва се с накладени малки карпузки или накладени зелени домати.
Легенда за турската баня край реката на с. Големанци
Станимир Антонов – 10г., ученик в ОУ „Христо Ботев“ с. Долно Големанци
В една от легендите на с. Големанци се разказва за местния владетел Малкоч бей, овчар, който с откровеност впечатлил султана. След като укротил кучетата, султанът го поканил в Одрин и му предложил дъщеря си за жена. Малкоч бей взел овен и тръгнал към двореца, като преодолял стражата с тоягата си. Султанът се впечатлил и започнал да взема овни само от него. Малкоч се оженил и завел принцесата към Големанци. Когато тя отказала да продължи през горите, той хвърлил гегата, която паднала в близост до Големанци. Заживели там, но синът им загинал в кладенец. В памет на него, те построили чешма, а по-късно и Голям конак с хамам, използвайки топла минерална вода. Така била поставена основата на турската баня в селото.
Рецепта за пълнени чушки по нашенски
Дебора Стойчева – 9г., ученичка в ОУ „Христо Ботев“ с. Войводово / Облечена в българска носия от с. Войводово
Необходими продукти:
1 глава лук
1 морков
100 гр. ориз (2 к.ч.)
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч. ч пасирани домати
1 скилидка чесън
400гр. кайма
12 броя чушки
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно, морковът се настъргва и се задушават в дълбок тиган или с 1 кафена чаша олио. След това се добавя измитият ориз и се задушава за още 10 мин. Добавя се магданозът, след което и настърганите домати. Оставя се на котлона, докато набъбне леко оризът и поеме доматения сок. Поръсваме с черен пипер и малко сол. Каймата се запържва с чесъна, докато стане на трохи. Към нея добавяме сол, черен пипер, чубрица и смесваме с ориза. Почистените чушки се пълнят с плънката и се нареждат в намазнена тава. Долива се вода в тавата, колкото да покрие 1/3 от чушките.
Печем на 200 °С и по някое време е добре да се обърнат, за да се запекат и от двете страни.
Да ви е сладко!
История и снимки на училището в с. Конуш
Мери Тодорова – 11г., ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
Първите сведения за учебна дейност в с. Конуш датират от 1887 г., когато се събират 12 деца и започва частно училище, което няма документи за завършено образование. Учителят, Стефан от Първомайско, получавал заплащане в натура. С увеличаване на броя на децата, учебната дейност се премества в джамията. През 1896 г. училището става държавно. През 1919 г. започва строителството на училищна сграда с пари и материали от родителите, състояща се от две стаи и салон. Първите учители са Иван Йорданов, Георги Погидимчев и Дафина, първата жена учител. През 1935 г. започва строителството на първия етаж, а през 1960 г. се изгражда втори етаж, като училището става базово с целодневно обучение и е обявено за образцово.
Рецепта за гювеч по Узунджовски
Мая Георгиева – 8 г. / ученичка в ОУ „Любен Каравелов“ с. Узунджово
Необходими продукти: 4 глави кромид лук, 5 чушки (зелени и червени), 2 патладжана, 6 домата, 4 картофа, 10 бр. бамя или половин буркан, 3 скилидки чесън, ½ ч. л. червен пипер, ½ връзка магданоз, 4 с. л олио, сол на вкус, ч.ч. вода Начин на приготвяне:
В глинен гювеч сипваме олиото и четирите глави нарязан кромид лук. Добавяме нарязаните зеленчуци – чушки, патладжан, бамя, домати, картофи и чесън. Подправяме с червения пипер и солта и поръсваме с магданоз. Слагаме водичка и печем във фурната 2-3 часа на температура 180°-200° C.
История на мелницата в село Конуш
Харизана Сергеева – 11 г., ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
През първата половина на 20-ти век, предприемчивите жители на с. Конуш започват да откриват малки предприятия, които дават възможност за по-бързо възстановяване на вложените разходи. Интересът е насочен повече към производства, свързани с обработката на земеделска и животинска продукция. Предпочитано и със стари традиции в с. Конуш е мелничарството, но и то изисква значително по- големи капитали. Затова, в края на 19-ти и начало на 20-ти век, това производство се държи традиционно от по-богати хасковски индустриалци, а по-късно в бранша се намесват и хора от селото.
Една от първите и най-стари мелници в селото е собственост на хасковския предприемач Котюроолу. Тя се задвижвала чрез водите на Миликдере и работела с един мелничен камък.
През 20-те години на 20-ти век, братята Пилю и Янко Теончеви купуват мелницата на Котюроолу и я преустройват от водна в моторна, като внасят от Германия необходимата техника. При електрификацията на селото през 1947 г., мелницата започва да работи с електрическа енергия. Но още същата година е национализирана. Двамата братя, привързани към делото на своя живот, остават да работят в нея. След 1993г. мелницата е върната на семейство Пилеви. Техните наследници-братята Златко и Пилю Пилеви продължават семейната традиция с големи амбиции. Разширяват производството, изграждат модерен цех за пакетиране на брашно, увеличават складовата база и назначават на работа млади и добре квалифицирани специалисти. Предприятието оцелява и работи и до днес, като едно от най-модерните и големи индустриални предприятия в региона.
Макет на моята мечтана къща на село
Берай Бехайдин – 9г., ученик в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Конуш
Изработихме го с много любов заедно с цялото ми семейство!